Св. Пимен Зографски извършил много чудеса, изрисувал над 300 църкви |
Църквата уважава през днешния ден популярния иконописец преподобни Пимен Зографски.
Той се родил в София в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, а при св. Кръщение бил наименуван Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Свещ. Писание при техния свещеник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в античната градска черква " Св. великомъченик Георги ". След неговата гибел Павел раздал на бедните останалото от родителите му имущество и се отправил в българския атонски манастир „ Зограф ”. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен.
Когато навършил 30 години, духовник Пимен – срещу волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски свещеник Памфилий, който бил по националност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и избавил живота на различен брат, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се съобщи на усамотен живот. Построил си в гората най-простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира ходел единствено с цел да се причасти.
Веднъж избухнал пожар в гората и пристигнал до колибата на преподобния. Присъстващите там е двама манастирски братя свидетелствали, че щом той се помолил, паднал проливен дъжд и загасил пламъците.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният настойник на Зографската обител, св. великомъченик Георги Победоносец, и му съобщил Божията воля - да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради боязън да не бъде излъган, преподобни Пимен се посъветвал с един проникновен дъртак и откакто получил неговото единодушие, се отправил за България, по това време страдаща под османско робство. Със себе си взел своя възпитаник Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин, Силистра и други Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, който след това по негово предпочитание постригал в монашество.
Построил и обновил към 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкият манастир във Врачанска епархия и Суходолският манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко, предал на манастирските братя своето последно отческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и умрял на 3 ноември 1620 година. Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента.
Той се родил в София в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, а при св. Кръщение бил наименуван Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Свещ. Писание при техния свещеник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в античната градска черква " Св. великомъченик Георги ". След неговата гибел Павел раздал на бедните останалото от родителите му имущество и се отправил в българския атонски манастир „ Зограф ”. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен.
Когато навършил 30 години, духовник Пимен – срещу волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски свещеник Памфилий, който бил по националност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и избавил живота на различен брат, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се съобщи на усамотен живот. Построил си в гората най-простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира ходел единствено с цел да се причасти.
Веднъж избухнал пожар в гората и пристигнал до колибата на преподобния. Присъстващите там е двама манастирски братя свидетелствали, че щом той се помолил, паднал проливен дъжд и загасил пламъците.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният настойник на Зографската обител, св. великомъченик Георги Победоносец, и му съобщил Божията воля - да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради боязън да не бъде излъган, преподобни Пимен се посъветвал с един проникновен дъртак и откакто получил неговото единодушие, се отправил за България, по това време страдаща под османско робство. Със себе си взел своя възпитаник Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин, Силистра и други Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, който след това по негово предпочитание постригал в монашество.
Построил и обновил към 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкият манастир във Врачанска епархия и Суходолският манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко, предал на манастирските братя своето последно отческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и умрял на 3 ноември 1620 година. Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ